Страници

Wednesday, 28 January 2015

28/01/15 - Update


http://bookshelves.tumblr.com/

Holla amigos! :D

След 6 месеца hiatus блогът се завръща.
Да, да, и на мен ми се иска да не бях такъв мързел, но не мога да се боря с прородата си (както и с текущия си работодател). 
За момента имам една купчина книги и комикси, които чакат за ревю, а скоро ще забележите, че литературният ми апетит също доловимо се е изменил. 
В какво се изразява това? Ами, очаквайте повече биографии и съвременна българска проза (книгите привлекли вниманието ми може да видите в дясно под "Ще се чете".)
А колкото до бъдещи литературни планове през 2015? Не съм си поставила за цел да прочета много книги - времето не ми го позволява. За това пък ще се старая те да са интересни и стойностни. Интересно ми е, какви са вашите литературни планове и обещания за тази година?

До скоро и peace out!
  Chris


Friday, 11 July 2014

Честита победа!

България може да е назад във всички спортни класации (с може би изключение на волейбола), но тази нощ ще остане в историята като невероятен успех за световният ни отбор по куидич и незабравима нощ за всички български потър фенове.
Финалният мач срещу Бразилия се проведе след победа на Япония. Десетки, ако не стотици, фенове се събраха пред екраните в развълнувано очакване да следят прогреса ни в Pottermore; и с добра причина! България размаза Бразилия с 170 на 60 и Виктор Крум, завърнал се от пенсия с едничка цел - да види България като победител, я поведе устремено именно в тази посока.
Джини Потър и Рита Скийтър отразиха случая, а Армията на Дъмбълдор, вече в 30-те си години следеше от трибуните, и както изглежда, в подкрепа на Крум):


Светът може да е "футбол" сега, но България ликува с "куидич"!

Thursday, 8 May 2014

The Diving-Bell and the Butterfly - Полет на едно съзнание.

Autobiography, Memoir,Non-Fiction,
By Jean-Dominique Bauby
Издадено на БГ: -
Четено на: Английски

Overall Rating: 5/5

Не чета биографии, или поне не често. Тази ми беше препоръчана от професора ми по патофизиология (заедно с “The Man Who Mistook His Wife For a Hat”).

Жан-Доминик, успял баща на две деца и редактор на парижкия „Elle”, претърпява тежък удър (total anterior circulation infarct ), който го оставя с редкия „locked-in” синдром. Вероятността да придобиете такъв се равнява на шанса ви да спечелите тотото. Той е оставен в пълна парализа, с изключение на левия си клепач, който се превръща в единствената му връзка със света.

Това прави и книгата толкова различна и достойна за уважение. Правя я шедьовър отвъд границите на литературата и прехвърля стойността й по-скоро във философския спектър.
Какво ни прави „нас”? До колко сме „ние” след такъв game-changer? Живеем ли за днес или просто за бъдещето? Ще има ли въобще такова? Ако не, какво бих променил? До колко сме толерантни към хората с увреждания и правим ли опити да ги разберем въобще? Има ли още такива хора, които вътрешно молят за помощ; борят се за самото си съществуване? Какво крие това за нас самите и за бъдещето ни съществуване? Историята на Жан-Доминик оставя много въпроси, които ще ви преследват и след края й.

Книга, която е написана с невероятен труд, много търпение и най-вече желание на пеперудата да успее да прелети ограниченията на камбаната задържаща писателя физически.

Определено добавена като любимец измежду рафтовете ми. 

(Скрийншот от екранизацията излязла през 2007)

Thursday, 10 April 2014

11/04/14 - Новини!


Ще подхвърля и малка подсказка - възможно интервю/среща с една от иконите на модерния комикс!

Saturday, 1 March 2014

Hyperbole and a Half

Hyperbole and a Half

Autobiography, Graphic Novel, Blogs-to-Books
Издадено на БГ: -
Четено на: Английски

Overall Rating: 5/5


Седя си тук, болна и мизерна, и настина нищо не ми се прави. И за всяка друга книга бих затворила лаптопа и бих се излегнала едно хубаво, но не и за тази! (Действията на изключително ленивият лирически герой говорят за значима саможертва, и в следствие, за невероятните качества на гореспоменатата книга).

„Хипербола и половина” е най-странната и като че ли най-успешна книга от жанра си, въпреки, че ако ме питате, за нея трябва отделен жанр. Все пак, книги и графични новели-слаш-автобиографии с лопата да ги ринеш, и много от тях мога да определя като успешни, но никоя не е била толкова приятна като тази. Фактът, че е една от онези (сочи с пръст като скептична пенсионерка група младежи с лицеви пиърсинги) блогове-превърнали-се-в-книги ме караше да присвивам очи и устни и да се дърпам значително време; особено след провалът на „Let's Pretend This Never Happened: A Mostly True Memoir” и „The Internet is a Playground”. Но ето, че the third time’s the charm!

Историите са забавни и разказани небрежно, по начина по който обикновено разказваш на приятел за скорошната си издънка. А илюстрациите със своята елементарност вместо да развалят ритъма на книгата, те го удояват, утрояват, даже 10х.

Не знам кога ако въобще някога бива издадена на български, но за тези, които имат шанс да я прочетат на английски, давайте и не се колебайте. Хвърлете едно око и на блога на Али. За смелчаците, които ще се изправят пред предизвикателството – чакат ви много кучета и хумор.




Sunday, 2 February 2014

Jeff Lemire: "Lost Dogs" и "The Underwater Welder"

Още след първата ми среща с Джеф, знаех, че той е диамант и бързо ще се настани в редицата на любимците ми. Този пост, с моето извинение, вероятно ще прерасне изцяло във fangirl-стване.

Типично за всичките му новели досега, историите са доста тежки, но това е и чара им. Lemire не ти спестява нищо и показва предателство, убийство и всички възможни човешки грехове и недостатъци такива каквито са. Понякога героите са добри, друг път объркани, но в повечето случаи са истински хора - нито добри, нито лоши - просто принудени да вземат конкретни решения.

Lost Dogs
Graphic Novel,  
By   Lemire

Art: 4
Story: 5
Overall rating: 4.5

"Lost Dogs" е кратка, но съкрушителна история за човек, който внезапно губи семейството си по най-лошия възможен начин. В последствие, той се среща с Джак, старец с подобна съдба; the two lost dogs. 
Оригинално издаден през 2005, през 2012 беше преиздаден; около 104 страници е и бързо се чете.
Харесаха ми стилистичните избори - добавянето на червеното с типичните за Lemire бяло и черно подчертава кръвта и увеличава чувството за трагичност и създава чувство на "белязаност" у главния герой.
Дали края беше или не беше щастлив - ще си прецените сами. Препоръчвам на всеки ценител на добрата графична новела. За съжаление я няма на българският пазар, но заинтересованите може да ми пишат съобщение за електронен вариант на английски.




The Underwater Welder
Graphic Novel,
By  

Art: 4
Story: 5

Overall rating: 4

"The underwater Welder", четох през лятото и за разлика от  "Lost Dogs", тук главният герой е на кръстопът - да загуби семейството, което има или да продължи да блуждае из спомените за разочарованието, което е бил баща му. Историята е увлекателно подводно приключение из спомените му увлича със своята сериозност и елемент на фантазия.
Хареса ми много; отново, красиви детайли и добре изпипан сюжет. Пристрастна съм и докато не е любимата ми от списъка с творби на Lemire, определено е в моя топ 10 на най-добри в жанра.

City of Bone: Graphic Novel

City of Bone: Graphic Novel (7/9)
Graphic Novel, Books-to-Graphic Novels
By  , Nicole Virella (Illustrator)

Art: 4
Story: 4
Overall rating: 4


Мина доста време от както не съм обновявала the graphic novel таг, а тази година започна много ползотворно откъм графични новели, така че ето ме тук.

City of Bones: Graphic Novel преразказва случилото се в „Град от Кости, първата част на „Реликвите на смъртните”. За сега в печат са излезли първите 7 броя от общо 9-те, които съставят новелата, а тя започва добре. Впечатлява с близостта на героите до тяхното оригинално представяне (поне за мен) и стила на рисуване и детайлите по първите 5 броя са безупречни.

Ако бях спряла до там щях да дам 5 от 5. За съжаление обаче, когато започнах брой 6-ти и после брой 7-ми, имах чувството, че чета съвсем различен комикс. Предполагам илюстратора е друг, защо двата броя страдаха от такава деградация – измяна във външния вид на героите, симплизирани панели и болезнено лоша анатомия, което изцяло развали удоволствието от четенето. Това е грешка, която не-оригинални графични новели в стил от-книга-в-графична-новела не могат да си позволят. Хората вече знаят сюжета – чели са книгата, гледали са филма. Ако не могат да спечелят аудитория с арт-а си поне, не знам дали биха могли да задържат повечето фенове.


Както и да е, не съм сигурна дали ще дочакам последните 2 броя и дали си струва въобще да ги чета.

Friday, 31 January 2014

Is this the real life? Is this just fantasy?

Напоследък Интернет пространството ме кара да се замисля за анимациите.


Никога не съм била overly conscious спрямо любовта си към тях, дори и сега, вече прехвърли тийнейджърските години. С радост казвам, имам и доста приятели и познати, които я споделят.

Дори когато на 14 нашите започнаха да подхвърлят „не си ли вече твърде голяма за да гледаш детски филмчета”, аз не спирах да повтарям превърналото се в клише „Анимациите са правени от възрастни; те не са само детски филми”.
Така и не го разбрах. Защо някои хора не ги харесват и снизходително се обръщат на другата страна и клатят глава (повечето от тях скришом надзъртат към екрана).

„Какво по-дяволите ни интересува! Това не беше ли блог за книги, какви са тия анимации тука?”, чувам как някои от вас ще роптаят. И ще ви кажа.

Множеството тези хора, напълно противопоставящи се на идеята за анимациите са именно върли читатели. При това, не какви да е читатели, а това които аз наричам „литературен сноб”. Той не просто не са фенове на анимациите – или на комиксите, фентъзи-тата и всяка друга литература спадаща в групата на „несериозна литература”; при тях те биват избутани и оплюти от упоменатия индивид.
А ето и още една истина:
Всяка книга е ценна заради историята и поуката си. Тя е душата на книгата, било тя автобиография, фентъзи, фантастика, комикс, кримка или анимация. Продукта се съди по-съдържанието. Както се казва „не съди книгата по корицата й”. Ако някой ви казва, че конкретна книга или жанр не заслужават вниманието, което им се обръща, без добра причина, този човек чете for all the wrong reasons (или просто казано, да се изфука, че чете и да се направи на голям интелектуалец).


И сега, тъй като вярвам, че анимациите са действително едно от най-добрите неща, които можеш да представиш на детето си, ето кратката ми класация съставена от тези, с най-добри сюжети (и които биха били по-appreciate-нати от по-големите).

1. How to Тrain Your Dragon


2. Up


3. Toy Story 3


4. Ratatouille


5. Monsters University


6. Wreck-it-Ralph


Не съм сигурна дали трябва да анализирам всяка от горепосочените, не мисля, че има нужда. Но е трудно като възрастен да не оцениш истории като тези, къде борбата е вътрешна, пък и от време на време - „безмилостно жестока”.

А ето и някои базирани на книги или приказки:
  • Мулан (по "Hua Mulan"; първата азиатска литературна творба филмирана от Дисни.)
  • Цар лъв (Доста мотиви са взети от шекспирови творби; главно „Хамлет.)
  • Лило и Стич (Е, не настина. Историята, създадена от Крис Сандърс, по-късно режисьор и сценарист на филма, е била предназначена за издаване като нормална книга, но в последствие бива изоставяна и по-късно купена от Дисни.)
  • Замръзналото кралство (Бегло по „Снежната кралица): Заслужава да се спомене и участието на българката Светла Радивоева, която е работила по проекта. Към работната й история се причислява също и "Разбивачът Ралф". Горди сме с нея.



Класацията, разбира се, си е моя лична. Чувствайте се свободни да споделите своите фаворити или мнения в коментарите (пък и е хубаво да знам, че не си говоря сама от време на време :D )

Айде, спирам с rant-a; за сега от мен - толкоз.

За книги ще говорим друг път.


Saturday, 11 January 2014

Note: Нови допълнения

Новите заглавия, които с радост добавям към библиотеката си.
На прицел са "Gone Girl", "The Curious Incident of the Dog in the Night-time" и томчето на Банкс.

Friday, 10 January 2014

"Ловецът на хвърчила" или книгата, която ти напомня, че си човек.

The Kite Runner || Ловецът на хвърчила
Contemporary, Drama, Coming of age
by Халед Хосейни
Издадено на БГ: Обсидиан
Четено на: Български Онлайн

Overall Rating: 5/5

История за страха, съвестта и изкуплението.

Не мога, не мога, не мога да опиша с думи колко много мразя тази книга. Или я харесвам, не знам, не съм сигурна - още съм в битка със себе си.

„Ловецът на хвърчила” душено ме опустоши – докато четях виках, заканвах се, смущавах и удивлявах. Ядосвах се, ужасявах се, плаках, вайках се, после пак се ядосвах  и се страхувах. Малко книги държат такава власт.

Нека сбито ви разкажа за какво иде реч: Амир и Хасан са отраснали заедно – Амир като богатия син на всеуважаван баща, а Хасан като сина на техния прислужник. Амир живее с единствената цел да спечели обичта и уважението на баща си. На всяка цена. Това решение ще му струва скъпо.

"Побягнах напред. Маратонките ми разплискваха локвите, ръката с хвърчилото се вдигна високо над главата ми. От толкова много години не бях вършил това и се питах дали няма да стана за смях. Пуснах с лява ръка макарата да се размотава и усетих как канапът поряза дясната ми длан, минавайки през нея. Хвърчилото зад гърба ми вече излиташе, вдигаше се, кръжеше и аз побягнах още по-бързо. Въртенето на макарата се ускори и остъкленият канап остави още една кървава резка върху дясната ми длан. Спрях и се обърнах. Погледнах нагоре. Усмихнах се. Високо горе хвърчилото ми се люшкаше насам-натам като махало, издавайки онзи познат пърхащ хартиен звук, който винаги ми е напомнял за зимните утрини в Кабул. От четвърт век не бях пускал хвърчило, но изведнъж отново станах дванайсетгодишно хлапе и старите инстинкти се върнаха като с магическа пръчка."

В подробности няма да навлизам, но Амир тръгва по дълъг път осеян с вина, ужас и страх и по трудния начин разбира що е всъщност смелост.

Със самото начало го намразих. Още от малък ми се струваше като някакво глезено егоистче. С прогреса на историята, нарицателните, които използвах по негов адрес ставаха все по-„розови”. Начина по който се държеше с Хасан, първите срещи с Асеф, всички негови действия и мисли след това до напускането на Али и Хасан само удвоиха, утроиха отвращението ми. Нещата не се промениха много.

И добре, казвах си аз, той ще съжали, ще се почувства отговорен. Но не, той все успяваше да обвини другите, които му напомняха за собствените му дела (или липса на такива) за собственото си нещастие и ако трябваше да проумее нещо важно, то ставаше под натиск.

Винаги съм вярвала, вярвам и сега, че изборите ни ни правят такива каквито сме. Добър и лош са субективни понятия. Но решението, да останеш безразличен, да не си мръднеш пръста изправен пред нещастието и унизението, несправедливостта на близък човек не е просто страх. Не е липса на смелост. Това е липса на съвест.

А ако не съвестта, какво други ни прави хора?

Отгледана съм в бедно семейство и скромен дом. В някои дни, нямахме пари да купим дори хляб, но най-ярките ми спомени се въртят около това, как родителите ми даваха и последните си пари на приятели изпаднали в нужда. Как майка ми хранеше децата от квартала у нас и как баща ми връщаше всяка забравена вещ у таксито си.
В такова семейство бях отгледана.

Затова прочита мина тежко за мен.

За това и още не мога да стоя, иде ми да разкъсам собствената си кожа и да бушувам, да беснея след тази книга. Амир бе от типа хора, които искрено презирам. Той е по-лош от злодей; той поне знае защо върши злини, има чиста представа защо го върши, макар и изкривена.

Към самия край обаче стигнах до един етап на разбиране – той няма какво да стори; не може да се върне назад, за да спечели симпатиите ми или да укроти демоните си. И макар да му отне толкова време, Амир преоткри една универсална човешка истина за смелостта – че всеки истински смел човек е такъв, защото дълго време е живял с чувството на безпомощност и разкаяние. И там лежи голямата космическа несправедливост - за да станеш човек, трябва да си страдал.

Книгата беше добре написана, чудесно преведена и ме жегна, за това и няма да й спестя рейтинга. Радвам се, че не потърсих резюме или ревю преди да я прочета и буквално се гмурнах без никаква идея за какво иде реч.

Но ще я запомня като една от онези книги, които ти напомнят, че си човек.
Не мисля, че ще мога да погледна хвърчило по същия начин.

"После примигах и за един кратък миг около макарата се появиха мазолестите ръце с нащърбени нокти на едно момче със заешка устна. Чух как някъде изграчи гарван и се озърнах нагоре. Паркът искреше, покрит с толкова свеж и ослепително бял сняг, че очите ми пареха. Снегът безшумно се ръсеше от клоните на побелелите дървета. Сега усещах мирис на курма със зеле. На сушени черници. На кисели портокали. На стърготини и орехи. Необятното снежно безмълвие бе оглушително. После през покоя долетя глас, който ни викаше за вечеря — гласът на един мъж със сакат десен крак."