Страници

Saturday, 8 December 2012

Играта на Ендър: (Ендър Уигин #1)

Рейтинг: 5/5

Автор: Орсън Скот Кард

Поредица: Ендър Уигин // Ender's Saga

Прочетено: на Български

Online

Жанр: Фикшън; Фантастика

Originality: *****
Writing Style: *****
Characterization: *****
Overall Rating: 5

Когато се хванах да чета „Играта на Ендър” нямах никаква идея с какво се захващам. Пиша това ревю на един дъх, броени секунди след като я приключих и с радост казвам, че тази книга бързо успя да се внедри в редиците на моите любимци!


Мислите ми са толкова разпилени, пълни с наблюдения и размисли, че вероятно не съм много адекватна, но ще се опитам да ги скалъпя в някакво ревю.


Блестяща използвана психологична гледна точка, не само от страна на децата, но и умелото представяне на манипулативната природа на възрастните и нейния ефект върху развитието на децата-войници. 


Поздравления на автора, за способността му да създаде два логични, напълно различни и все пак взаимно свързани светове – външният свят (този на възрастният и войната), и вътрешният свят (този на децата и фундаменталният вътрешен сблъсък добро/зло). 


В началото двата свята изглеждат далечни и несъвместими, но в продължение на историята границата се размива и размива докато не се зачудиш къде точно стои Ендър. 


Той нито е типичното дете, нито пък е усвоил издръжливостта и апатията на възрастните. И в същото време децата и възрастните, врагове или приятели, свеждат действията си до първично човешкият инстинкт за оцеляване; независимо от психическото или физическото си състояние те се принуждават да играят една много опасна игра между живота и смъртта.
Нещо, което изключително ми хареса – изборът на авторът да направи главните си герои, екзекуторите, деца. Няма глупави повърхностни романси и забежки и това Орсън Скот Кард успява да използва майсторски като вниква и използва тази чиста, първична обич, която много хора забравят след детството си. Обичта към семейството и другаря е истинско оръжие, като щит и като необходимост.
Стилът на писане е увлекателен, с предимно пряка речи и без излишни описания, с чудесен флоу.


На моменти книгата е напрегната, понякога дори зловеща. Но е една от тези прекрасни, вълнуващи, брилянтни (да знам, че се повтарям, но като си е брилянтна няма как да го избегна, ок?)книги, които искаш никога да не свършват (добре че е поредица, хъх?).
Определено ще се чете цялата поредица.





_______________
Поствано още в Goodreads

No comments:

Post a Comment