Страници

Sunday, 16 December 2012

Сянката на Ендър //Ender's Shadow ( Shadow Saga #1)

Рейтинг: 3.5/5


Автор: Орсън Скот Кард

Поредица: Shadow's Saga

Прочетено: на Английски

E-Book

Жанр: Фикшън; Фантастика

Originality: ****
Writing Style: ***
Characterization: ***
Overall Rating: 3.5


Или още 100-те и един проблема, които имах със „Сянката на Ендър”

За тези от вас, които тъкмо са прочели „Играта на Ендър” - ако очаквате същата въртележка от неочаквани обрати и динамични взаимоотношения, ще останете разочаровани. 

За тези от вас, които не знаят каква е таза " Shadow's Saga", ето определение:


This series is a companion-series to Ender's Saga told from the perspective of other key characters.
Ender's Shadow takes place consecutively with Ender's Game.
Shadow of the Hegemon, Shadow Puppets, and Shadow of the Giant all take place consecutively with Ender in Exile.
Shadows in Flight takes place consecutively with Speaker for the Dead, Xenocide, and Children of the Mind.
Shadows Alive takes place after the Ender's Saga series.

„Сянката на Ендър” е нещо като един голям мислен процес в главата на Бийн.
Бийн, който невероятно ме изненада в тази книга. Не знам, но образат му ми изглеждаше много някак си скалъпен. Изведнъж, това момче, за което вече сме чели, с което вече сме се запознали, се оказва може би най-големият гений на Земята. Той е известен из цялото училище с невероятния си интелект, само Ендър не знае за това. И не узнава през целия развой на събитията. И въобще…НИКОГА.
 
Даа, въобще не изглежда подозрително.
 
Не знам какви ги е мислил Орсън Скот Кард да напише такава книга и да промени така драстично образа на Бийн десет години по-късно. Не знам какво е очаквал. Но определено нямаше същия ефект като „Играта на Ендър”.
 
Негативите бяха няколко:


  • Не само, че по-голямата част от книгата беше чисто размишление, но и всяка потенциална възможност за екшън, за интересен обрат, беше прекъсвана още в зародиш от невероятните (и понякога наистина неоснователни) отгатвания на Бийн. Разбирам, че за челите първата книга, нещата са вече ясни, но за новите читатели това би било литературно убийство.
  • Както вече казах, образът на Бийн не е добре развит. Докато при Ендър имахме един правдоподобен, логичен образ, Бийн върви по тънкия ръб на невероятен безчувствен гений-машина и малко несигурно момче. Това може да работи понякога, но на моменти смяната между тези Джекил и Хайд става твърде бързо и изглежда абсурдно.Все още се разкъсвам в чувствата си спрямо цялото Ендър/Бийн съревнование (за което Ендър не знае, разбира се, което е глупаво, авторът сам омаловажава главният си герой (?!)) Това което ми хареса:
  • Бийн си знаеше мястото. Кълна се, щях да хвърля книгата и да я зарежа завинаги ако започнеше да се прави на супер началник и да настоява той да е командирът. Хареса ми лоялността му (която пък през повечето време спадаше по-скоро в графата „пълно и вредно обсебване и боготворене”)
  • Николай. Наречете ми наивен романтик, но моята все още детска душа, която се молеше Матилда да бъде осиновена от учителката си, но Никoлай беше най-хубавото, абе единственото хубаво нещо в тази книга.

Като цяло, „Сянката на Ендър” не е лоша книга и ми беше интересно какво още може да предложи тя. Защото тя наистина предложи повече от колкото очаквах, просто в друга насока.  

___________

Поствано и в Goodreads

No comments:

Post a Comment