Страници

Sunday, 31 March 2013

Иванка Могилска: ДНК

Overall Rating: 4
                
Автор: Иванка Могилска
За пръв път издадена: 2004
Четено: на БГ онлайн

Мина доста време откакто съм чела съвременна българска поезия, така че предварително се извинявам ако мислите ми не са точно в синхрон с предназначеното от автора.
Видимо дори, книгата е разделена на две части.

В „Мечтание в 10 секунди” лирическият герой е много по – съсредоточен върху вътрешният и външният свят; любопитно за света и очаквания от бъдещето.
Начина на писане е много по-абстрактен и като цяло стихотворенията варират на принципа “hit and miss” – или са много неясни, или изключително визуално въздействащи.

В „Порастване” обаче, видимо се забелязва промяна. Авторката се чувства видимо по-комфортно с начина си на писане и разчита много по-малко на абстрактното от колкото на визуалното. За това пък, стихотворенията са доста по-мрачни – черногледи, депресиращи, сякаш примирени с черната действителност. Поетесата определено знае какво иска да каже в тази част.
 Добър контраст с често появяващите се образи на луната и птиците. Луната като символ на времето, на тайнственото, на романтичното и свободното; като вечен наблюдател и мълчалив спътник тя е и свидетел на миналото и довереник. Птиците сами по себе си – обикновено светли (чайки или гълъби) и живеещи на свобода, носят тягостно чувство на безнадеждност и ограниченост; неспособност да избягаш от болезненото минало. Стихотворенията говорят за измъченост и носталгия.

Като цяло доста сполучлива стихосбирка, по мое мнение. 

No comments:

Post a Comment