Страници

Thursday, 28 March 2013

Good Night, Mr. Tom: Доброто като движеща сила


Originality: **
Writing Style: ****
Characterization: ****
Overall Rating: 4

Author: Michelle Magorian
First published: 1981

Good night, Mr. Tomе доста интересна книга. По-интересно обаче е, че не бях чувала за нея. Нито веднъж. Не бях чувала за нея, нито пък чела или дори виждала корицата.
Нищо. Zero. Nada.
Което е изненадващо само по-себе си имайки предвид структурата и начина на писане.
От самото начало, историята напомня за смесица между Дикенс и Дал и продължава така до самия край.
Уили, изтормозено малко момче, което не познава сигурността на обичен дом бива изпратен в провинцията заедно с много други като предпазна мярка в случай на бомбардиране (действието на романа се развива в началото на 2-та Световна война).
Том е типичният сърдит дядо, изгубил семейството си преди много години, който се вижда принуден да приеме Уили в дома си.
Предвидимо, може да се сетите какво се случва – Уил и Том се привързват един към друг и заедно и все пак всеки по свое му израства и се отваря към добротата на другите.
И разбира се, Сами, вярното куче (малко е неясно на кого точно е верен, но..). Малко ми напомня за…



Само по себе си, „Good night, Mr. Tom” не е най-оригиналното литературно произведение. Има и доста неща, които си плачат за преработка, а колко сцени си бяха просто филъри няма да отбелязвам. Краят също беше някак неадекватен. И все пак, иска ми се отделя малко повече внимание на някои части на романа.

Религията
Ако се вгледате малко по-дълбоко в романа, ще откриете, че той разкрива проблем, който все още терзае света.
Това, което се набива на очи е негативната светлина, която религията е поставена. Или, не точно религията, но един определен тип религиозно вярващи. Майката на Уил е жестока жена, която е толкова дълбоко „вярваща”, че приема всяка дума от библията на сериозно, знае я наизуст и най-вече съвестно изпълнява своето „задължение” да раздава справедливост както тя намира за редно; в повечето случаи, пребивайки сина си системно и хладнокръвно.
Тук се шмугва и мотивът „Дал”, лесно може да се проследи моделът – малко момче, не получило обич и подкрепа от своето семейство намира щастие и разбиране у някой друг. (Без тревоги, после го и осиновяват.)
Както и да е, обратно към въпроса. Едва към края на романът читателят разбира, че тази жена, която смята себе си за Християнски пример за подражание не е такава, за каквато се представя и е далеч от праволинейна.
Неочакваната поява на малката й дъщеричка „Труди” говори за сексуални контакти със случайни мъже, нещо считано за грях. Това, което обаче шокира е последният й и най-страшен акт на жестокост – ( пребива Уил, завързва го в килера и оставя „Труди” при него. Бяга и не се връща, оставяйки Труди буквално да умре от глад/жажда/какво ли още не и да се разлага в килера). После се разбира, също че и се е самоубила.
Дали тази жена е била истински вярваща или просто се е хранила от чувството на власт и 
 превъзходство дадени и от една едничка книга, вероятно никой не знае. Сблъсъкът между образа, който си е създала и делата й ни кара да си задаваме въпроса какво всъщност значи да си добър християнин? Цитирането на библията насам-натам и осъждането на околните ли ни прави достойни?
Религията очевидно не е нещо приятно за Уил преди да се премести при Том – тя буди само страх и страм.
Този отрицателен образ е толкова силен, че понякога забравяме, че Том и другите жители на селото са религиозни. Те не цитират библията, а разказват историите й; не се съдят едни други, а се опитват да помагат всеки му, отваряйки домовете си и нагърбвайки се с различни инициативи. Приемат отворено хора от други религии вярват, че единственото й истинско послание е добротата.

Coming-of-Age

Не трябва да забравяме, че преди всичко, този роман е за израстването на Уил.
Интересен е бавният, но положителен прогрес у Уил. И може би книгата нямаше да е това, което е, ако той не беше разбит.
От щастлив дом, много приятели и голям брой добронамерени съседи, той се връща към живота в Лондон. Шокът е огромен и точно тази смяна и чувство на загуба на всичко, което го прави щастлив е точката на пречупване за героя.
Уил не е имал истински спомени за майка си. Не е имал и истински спомени за себе си. Осъзнавайки, че това което е бил принуден да смята за добро преди месеци не е такова и че може би не заслужава наистина да бъде наказвам за „злините си”, прави героят по-уверен, по-силен. Това е официално краят на Уили и началото на Уил.
 Това е само малка част на нещата, които трябва да преживее през израстване то си – той се бори с вярата си, с разбирането си за добро и зло, с вината и със скръбта си.
За малко по-възрастен читател, всичко това е очевидно, за това и смятам, че краят трябваше да бъде малко по-различен. За това пък, съм наясно, че главната аудитория на книгата са деца;  вероятно на които тепърва предстои да опознават литературата.

Както вече отбелязах, „Good Night, Mr. Tom” не е перфектна. Но всяка книга с токова силна тематика за „доброто” е достатъчно добра в моите очи.

Обложка на филмовата екранизация (1998)

No comments:

Post a Comment