YA, Coming of Age, Romance
by Rainbow Rowell
Издадено на БГ: -
Четено на: Английски
Overall Rating: 4/5
Поглеждайки назад към всички любими мои книги, от „Хрониките
на Нарния” до „За мишките и хората”, не е трудно да стигна до заключението, че
единственото общо между тях е това, че съм ги прочела в правилното време.
Подобно е и усещането ми за наскоро придобилата популярност “Fangirl”. Ако я бях прочела
преди две години, вероятно нямаше да я харесам толкова колкото сега. Защото,
колкото и да е странно, докато четях първата част имах чувството, че чета за
моята собствена първа година в университета. Жалко, знам, но дните прекарани в
стаята ми в опити да избегна допълнителни контакти и вместо това прекарани в
четене на фенфикшъни или фикшън като цяло са плашещо близки до тези на Кат.
.
Помня, че много от малките, незначителни въпроси в началото
на колежанския живот на Кат са минавали и през моята глава, за което авторката
има моите адмирации-или добре помни своите ученически години, или поне си е
направила труда да си свърши
research-а.
Друго паралел, който не можех да не направя е този за
самотата. Далеч от баща си, без подкрепата на майка си или на сестра си, не е
трудно да се почувстваш съвсем сам. И това ме накара да харесам книгата толкова много – не беше
поредната история за невероятните приключения на популярните момичета/момчето в
университета. Беше истинска история за истински хора и истината е, че понякога
не е толкова забавно, колкото изглежда. Понякога е самотно, понякога е
депресиращо и понякога просто искаш вкъщи.
Обожавам как авторката е успяла да вплете история в
историята, като създава Саймън Сноу и неговия магически свят, очевидно
отразяващ този на Хари Потър. На моменти бях толкова увлечена от фенфикшъните
на Кат, че когато спираше да чете, просто вдигах ръце с „НЕЕЕЕ, КАКВО ПРАВИШ?? НЕ
СПИРАЙ СЕГА! Не и преди да ми кажеш какво става с Баз!”
И като цяло първите 2/3 на книгата ми харесаха много, бях готова да й дам поне
4.5.
И разбира се трябваше да го очаквам, когато последната 1/3 ме
накара да сваля оценката с една звезда. Това, което ме ядосва, е че можеше
да бъде избегнато с малко по-добра редакция.
Причините за това са:
- Злоупотреба
с думата “giggles”.
Разбрахме, че авторката не харесва алтернативното “chuckles”, но когато и момчетата започват
да се кикотят, нещата стават страшни.
- Твърде
много реване. Добре, до някъде мога да оправдая главната героиня, и до към
средата тя наистина има поводи да плаче. Но когато към края започва потъва в самосъжаление до такава степен,
че едва не се дави в собствените си сълзи, вместо трогателно това става изключително
дразнещо.
- Книгата е около 400+ страници, като честно казано, последните 80-тина ми се сториха излишни. Можеше да бъде посбита и завършена по много по-приятен начин, без да става досадна за четене. Уви.
И въпреки негативите, които тъкмо изброих, книгата ми
хареса. Хареса ми много даже и съм сигурна, че ако я намеря в книжен вариант
бих си я купила. Авторката има още няколко книги, които смятам да проверя с близкото бъдеще.
Ако ви се намира малко свободно време за едно (сравнително) леко
четиво, заслужава шанс.
No comments:
Post a Comment