Страници

Sunday, 15 December 2013

Horns || Рога - Човечният дявол срещу "божественото" престъпление

Horns || Рога
Mystery, Horror, Triller
by Joe Hill
Издадено на БГ: Изток-Запад
Четено на: Английски

Overall Rating: 4/5


Единственото, което знаех за тази книга преди самия й прочит беше, че Дан Радклиф играе главният герой в екранизацията излязла тази година и каквото пишеше „на корицата” -  историята на пич на който му порастват рога. Не знаех, нищо за автора (сина на Стивън Кинг, също автор на Locke and Key) или за цялостната история.

Това е историята на Иг, чиято дългогодишна приятелка е била убита и изнасилена; по една или друга причина, той бива заклеймен като нейния убиец.
Сега, книгата е много по-интересна, от колкото звучи, обещавам.

След първите 30-тина страници моята реакция беше…какво по дяволите? (No pun intended). Наистина, имаше толкова много моменти, в които усещах как се кокоря на екрана…
От всички герои обаче, Иг е най-неочакваният „злодей” (и именно той е злодеят в очите на близките си, пък и на целия град). Иг, който винаги е бил верен приятел, лоялен партньор и (както после разбираме) моралният компас на сума ти хора.
 
Колкото по-навътре в историята отивах, толкова по-трудно ми беше да продължа – трагедията вече беше на лице и всичките ретроспекции само усилваха чувството ми на ужас. Затова пък, подхода определено беше правилен – постепенно се разкриваха толкова различни страни на героите; всяка беше сама по себе си a game changer.

Some kind of sick fascination kept me reading though and even as things got uglier and uglier I couldn’t look away. Bizarre but deliciously intriguing.

Винаги съм смятала себе си за човек с твърди морали, но и моята етична преценка беше подложена на изпитание. Усещах как в моменти садистично исках определени герои да си получат заслуженото по възможно най-жестокия възможен начин.
Също, не вярвах, че историята може да свърши по какъвто и да било задоволителен начин, но Джо Хил успя да ме опровергае и краят ми беше повече от достатъчен.

И интересно, едва сега, след като я намерих, осъзнавам, че несъзнателно съм търсила такава книга. Първата книга, която някога прочетох беше Ян Бибиян и от тогава винаги са ми били интересни истории с дяволи и т.н. и въпреки, че фентъзи литературата е завладяла книжния пазар в последните 10-тина години, такива истории някак липсват.

Като цяло книгата имаше подходящото настроение и макар и малко недоразвита от към установената философия. Интересни бяха възгледите му върху религията и мястото на жените в цялата вселенска картинка, но някак неубедителни. За мен, истински добрата книга може да те убеди и в невъзможното и докато тази имаше изключително силни страни, някак нещо липсваше да ме убеди, че дяволът е номер едно фен на хората.
И все пак се нарежда из между новите ми любимци. Честито.

Поздравявам издателство „Изток-Запад” за бързата работа. Книгата е от  2010 и от тази година вече може да се чете и на български.
(Също така, филмът още не съм гледала, но определено виждам Дан като перфектния Иг.)

Следваща спирка – „Крадецът на книги” (hopefully).

П.С. – Планувам отделен подробен пост за контраста между Иг и Лий и символизма на книгата - повече анализ от колкото ревю (пък и да не спойлвам).



No comments:

Post a Comment