Страници

Monday, 2 December 2013

Warm Bodies || Топли тела

Warm Bodies || Топли тела
YA, Paranormal, Romance
by Айзък Мериън (Isaac Marion)
Издадено на БГ: Студио Арт Лайн
Четено на: Английски

Overall Rating: 4.5/5

Кратко и по същество – харесах тази книга.


Знам, знам, поглеждате ме скептично, когато ви я препоръчам и разбирам защо. Зомбитата не са далеч от мейнстрийм модата в паранормалната литература и с „The Walking Dead”, “World War Z” и книги като Здрач, които превърнаха всяко митично същество в стриптизьор-светлоотразител, не ви съдя.

„Топли тела” не е „The Walking Dead”, не е и „Здрач”. Тя е накъде по средата - далеч от чисто човешкия ужас от различното и насиления романс. „Топли тела” разказва историята на Р, зомби с въпроси без отговор, далеч по-активно съзнание от колкото крайници и копнеж по това, което не е.

В свят, в който зомбитата не са просто кухи убийци, а същества без спомени, без емоции, вкопчили се за единствената си алтернатива на живот – съзнанието на живите, те разглеждат мозъците като врата към миналото или въобще различното. В еднаквото им ежедневие, моментите на хранене са тяхната книга по история и единствения проблясък на емоция.

„I am staring at the airport ceiling again. I drop the last chunk of Perry’s brain into my mouth and chew, but nothing happens. I spit it out like gristle. The story is over. The life is gone. I find my eyes burning again, craving tears that my ducts can’t supply. I feel as if I’ve lost someone dear. A brother. A twin. Where is his soul now? Am I Perry Kelvin’s afterlife?”

Историята започва в изоставено летище и настоящо убежище за група зомбита. Те ловуват, гледат в пространството, осиновяват си „деца”. Живите не се различават чак толкова много от тях – огледалната сцена с училищата е добър пример за това.
Нито живите, нито мъртвите живея – те просто съществуват, но са мъртви, макар и по различен начин.

Омагьосания кръг е прекъснат от срещата на Р с Джули – не най-приятната първа среща. Той напада приятеля ти, изяжда мозъка му и те отвлича в базата на зомбитата. С времето, съмненията на Р и крехките му отношения с Джули водят до промени в самия него, в биологията му, и го връщат към живите. (Which then leads to a freaking zombie revolution).

Ключова роля в цялата тази работа има Пери, който не очаквах да харесам толкова много. Много забравят за това и приписват заслугите за цялата промяна на Джули. Не разбрах напълно характера й, но не беше и нужно – тя е по-скоро оръдие, някой който да задава всички по-важни въпроси – нищо повече. И това не е лошо, тъй като в самото си сърце не мисля, че това е любовна история, а история за промяната и избора.

‘Come on, R, don’t you get this yet?’ He seems upset by my question. He locks eyes on me and there’s a feverish intensity in them. ‘You and I are victims of the same disease. We’re fighting the same war, just different battles in different theatres, and it’s way too late for me to hate you for anything, because we’re the same damn thing. My soul, your conscience, whatever’s left of me woven into whatever’s left of you, all tangled up and conjoined.’ He gives me a hearty clap on the shoulder that almost hurts. ‘We’re in this together, corpse.’

Оригиналните илюстрации от „Анатомията на Грей” също бяха интересен детайл, накараха ме отново да отворя своето копие за бърза revision. :D

Като цяло, след голямата популярност на филма, очаквах нещо блудкаво и изтъркано, но книгата се оказа приятна изненада. Препоръчвам я на всеки, който успее да се докопа до копие. 


No comments:

Post a Comment